Jan 7, 2008, 1:07 PM

Събирам те... в откъснати минути

  Poetry » Other
1.1K 0 28
Събирам те...
в откъснати минути,
лепя стрелки и
чакам да се върнеш,
часовете спят...
измамно будни,
сънуват теб -
преди да тръгнеш.



Изпратих те...
до другата врата,
а не до тази,
през която влезе,
намерих се...
в прощална тишина,
издраскана от теб -
със белези.



Забравям те...
изпих сълзите си,
горчат от сол -
без тебе непривикнала
и сухи дири чистя
под очите си,
с душа от викане -
пресипнала.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...