Събирателен автопортрет

Поезия

2.3K 0 11

Сонетно различен,

в рубаи разпилян.

Баладо-епичен -

недовършен роман.

Вийон и Еразъм,

без опит за мъдрост.

И доза сарказъм

без грим и без пудра.

С Висоцки по чаша

се падаме братя.

Съдбата ми прашна

е нула карата.

Роднина далечен.

Хайям ми е близък.

Живея обречен

без вопъл и писък.

Бреза белокора

за мен се омъжи.

С Есенин говоря,

когато съм тъжен.

Животът си сричам -

платено - изпито.

Най-много приличам

на себе си - Мито...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ljubomira (Любомира)

Симпатично

2024-12-13T10:57:04+02:00
em1961 (Емилия Иванова)

Абе тоя Авдала ли е май е луд за връзване а го имах за свестен!Май се излъгах!

2011-12-16T22:01:14+02:00
argonyk (Димитър Никифоров)

Абдала, силно се съмнявам, че някога си се докосвал до Есенин...а и ако си го чел така, както пееш Джо Кокър, със сигурност нищо не си разбрал
За Висоцки е ясно, няма как да го разбереш, той не е за лаици ...

2011-12-16T11:31:06+02:00
purpleinrock (Даниел Авдала)

Байо, далечко си от Есенин, а да не говорим за Хайям и Вийон. Виж, с Висоцки би могъл заедно да се наливаш, това ще ти подхожда най-добре.

2011-12-15T20:45:26+02:00
Ена (Елена Гоцева)

2011-12-15T00:56:48+02:00