Dec 13, 2011, 9:29 PM

Събирателен автопортрет

  Poetry
2.3K 0 11

Сонетно различен,

в рубаи разпилян.

Баладо-епичен -

недовършен роман.

 

Вийон и Еразъм,

без опит за мъдрост.

И доза сарказъм

без грим и без пудра.

 

С Висоцки по чаша

се падаме братя.

Съдбата ми прашна

е нула карата.

 

Роднина далечен.

Хайям ми е близък.

Живея обречен

без вопъл и писък.

 

Бреза белокора

за мен се омъжи.

С Есенин говоря,

когато съм тъжен.

 

Животът си сричам -

платено - изпито.

Най-много приличам

на себе си - Мито...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Симпатично
  • Абе тоя Авдала ли е май е луд за връзване а го имах за свестен!Май се излъгах!
  • Абдала, силно се съмнявам, че някога си се докосвал до Есенин...а и ако си го чел така, както пееш Джо Кокър, със сигурност нищо не си разбрал
    За Висоцки е ясно, няма как да го разбереш, той не е за лаици ...
  • Байо, далечко си от Есенин, а да не говорим за Хайям и Вийон. Виж, с Висоцки би могъл заедно да се наливаш, това ще ти подхожда най-добре.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...