Сонетно различен,
в рубаи разпилян.
Баладо-епичен -
недовършен роман.
Вийон и Еразъм,
без опит за мъдрост.
И доза сарказъм
без грим и без пудра.
С Висоцки по чаша
се падаме братя.
Съдбата ми прашна
е нула карата.
Роднина далечен.
Хайям ми е близък.
Живея обречен
без вопъл и писък.
Бреза белокора
за мен се омъжи.
С Есенин говоря,
когато съм тъжен.
Животът си сричам -
платено - изпито.
Най-много приличам
на себе си - Мито...
© Димитър Никифоров All rights reserved.