danisab (Ниела Вон)
214 312
6.02.2008 г., 17:28 ч.

Съблечена дарба 

  Поезия
443 0 9

Купи ми най-скъпите бои, платна,

толкова пари - хвърлени на вятър.

За мене искаше най-доброто от това,

с което се създава цветови театър.

Млад художник бях - хазяин

на незаспиващ вечер натюрел.

Думите обличах с дизайн - 

кожите на смесен акварел.

Казваше тандем ще сме, котиран

от сега на първите места

на живота (само креативните подбирал).

А ние сме родени за това...

Аз рисувах, ти продаваше,

за друго не говорехме сами.

Лягахме си уморени, ставахме,

два пъти по-уверен беше ти...

 

Късно го разбрах, че съм ти смисъла,

събличащо изкуство струващ...

Плащах на житейската комисия

лошата си дарба да рисувам...

© Ниела Вон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??