Съблечена дарба
Купи ми най-скъпите бои, платна,
толкова пари - хвърлени на вятър.
За мене искаше най-доброто от това,
с което се създава цветови театър.
Млад художник бях - хазяин
на незаспиващ вечер натюрел.
Думите обличах с дизайн -
кожите на смесен акварел.
Казваше тандем ще сме, котиран
от сега на първите места
на живота (само креативните подбирал).
А ние сме родени за това...
Аз рисувах, ти продаваше,
за друго не говорехме сами.
Лягахме си уморени, ставахме,
два пъти по-уверен беше ти...
Късно го разбрах, че съм ти смисъла,
събличащо изкуство струващ...
Плащах на житейската комисия
лошата си дарба да рисувам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени
Много хубаво, много... 
