Съблечена дарба
Купи ми най-скъпите бои, платна,
толкова пари - хвърлени на вятър.
За мене искаше най-доброто от това,
с което се създава цветови театър.
Млад художник бях - хазяин
на незаспиващ вечер натюрел.
Думите обличах с дизайн -
кожите на смесен акварел.
Казваше тандем ще сме, котиран
от сега на първите места
на живота (само креативните подбирал).
А ние сме родени за това...
Аз рисувах, ти продаваше,
за друго не говорехме сами.
Лягахме си уморени, ставахме,
два пъти по-уверен беше ти...
Късно го разбрах, че съм ти смисъла,
събличащо изкуство струващ...
Плащах на житейската комисия
лошата си дарба да рисувам...
© Ниела Вон All rights reserved.
Много хубаво, много... 
