krchernev (Красимир Чернев)
188 3100
5.07.2013 г., 21:51 ч.

Събуди ме... 

  Поезия » Бели стихове
927 0 9

Изведи ме от прегръдката на вечната тъга!...

Претръпнах вече и не ме боли:

от горчивата амброзия на дните,

от прекършения устрем,

от счупените пръсти…

Не мога даже да се порадвам на дъжда,

който изпива сетните ми сили,

измива съвестта ми,

а с капките четирилистни

надеждите ми поувехнали прекръства.

 

Помогни ми да прехвърля вълнолома на нощта!

Да се предам във плен на изгрева,

а ако той поиска – до кръв да нарани душата ми…

Защото – страхът от нищото

възторжено провира дебелото си тяло

край еднокраките ми спомени…

Защото тази пролет не си дойдоха птиците,

във хоризонта се изгубиха ятата им,

а след лятото беззвучно – пристъпи есента…

Защото – неказаните думи

не намерих по кого да пратя…

 

Събуди ме, ако видиш край брега надежди!...




© Красимир Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубаво!
  • красиво...
  • Развълнувал съм ви?!Благодаря за надеждите!
  • Краси, как до сега не съм те открила?! Ще идвам редовно вече. Думите ти са световъртеж! Наистина имат такова едно...специално звучене - като шифър си Харесва ми много! Въздействаш на сетивата и мисълта, да знаеш!!!
  • Харесва ми да те посещавам...
  • Винаги има надежда,тъга-ти избираш в какво да се взираш....
  • Събуди се, видях бряг от надежди
  • Страхът от нищото не е ли само в главите ни?Харесва ми как разнищваш болката,и повярвай–тя също е само в главите ни...
  • Ставай, Краси, надеждите заливат и са на път да погълнат всичко
Предложения
: ??:??