Вятъра попитай...
Защо ме търсиш вечно като странница,
залутана из залезни гори?
Не виждаш ли, че сам чертаеш граница,
която безусловно ни дели?
Защо ме търсиш в някакво прераждане –
в далечни, отчуждени времена?
Една реална среща носи радост
и пръска плодородни семена.
Не искам да ме търсиш сред звездите,
ни да ме виждаш с образ на луна.
Ти само спри и вятъра попитай –
той знае всички мои имена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
