29.04.2009 г., 11:10 ч.  

Вятъра попитай... 

  Поезия » Любовна
4.8 / 11
1326 0 20
Защо ме търсиш вечно като странница,
залутана из залезни гори?
Не виждаш ли, че сам чертаеш граница,
която безусловно ни дели?
Защо ме търсиш в някакво прераждане –
в далечни, отчуждени времена?
Една реална среща носи радост
и пръска плодородни семена.
Не искам да ме търсиш сред звездите,
ни да ме виждаш с образ на луна.
Ти само спри и вятъра попитай –
той знае всички мои имена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Предложения
  • Дата е - сол в календара. Твоята дата, светице! Кой липов чай за попара днес ще ми сипе в паницата? ...
  • На Йо Ръката ти единствено ме води към купола на бледите звезди. Светът застива в кълбовидна маса, б...
  • Най-незабравимото време - то остава, моя тъжна любов! Надделяло над стремглавото бреме, в магнита на...

Още произведения »