Защо ме търсиш вечно като странница,
залутана из залезни гори?
Не виждаш ли, че сам чертаеш граница,
която безусловно ни дели?
Защо ме търсиш в някакво прераждане –
в далечни, отчуждени времена?
Една реална среща носи радост
и пръска плодородни семена.
Не искам да ме търсиш сред звездите,
ни да ме виждаш с образ на луна.
Ти само спри и вятъра попитай –
той знае всички мои имена.
© Елица Ангелова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
