Събудих се…
От стотната окова изградих небе,
което да не пада, щом заспивам.
И птица в полет тихо да зове
онуй, що нивга не сънувам…
Събудих се….
А пак е черно и бездъхно опустяло,
и няма кораби във тъмното море,
една окова плува занемяла,
не носена от тежки ветрове
Събудих се….
Ала е същото. И пак е просто… същото.
Веригите тежат като икони ослепени.
И се сипят на талази първи грехове,
и оковите са просто същите….
Събудих се…
И пак е черно черното небе,
и пак са тихи птиците пустинни,
занемели падат ветрове…
И никой в никого не се кълне…
© Свобода Всички права запазени