1.06.2011 г., 17:19 ч.

Събудих се 

  Поезия
607 0 2

Събудих се…

 

От стотната окова изградих небе,

което да не пада, щом заспивам.

И птица в полет тихо да зове

онуй, що нивга не сънувам…

 

Събудих се….

 

А пак е черно и бездъхно опустяло,

и няма кораби във тъмното море,

една окова плува  занемяла,

не носена от тежки ветрове

 

Събудих се….

 

Ала е същото. И пак е просто… същото.

Веригите тежат като икони ослепени.

И се сипят на талази първи грехове,

и оковите са просто същите….

 

Събудих се…

 

И пак е черно черното небе,

и пак са тихи птиците пустинни,

занемели падат ветрове…

И никой в никого не се кълне…

 

 

© Свобода Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??