Jun 1, 2011, 5:19 PM

Събудих се

  Poetry
1.1K 0 2

Събудих се…

 

От стотната окова изградих небе,

което да не пада, щом заспивам.

И птица в полет тихо да зове

онуй, що нивга не сънувам…

 

Събудих се….

 

А пак е черно и бездъхно опустяло,

и няма кораби във тъмното море,

една окова плува  занемяла,

не носена от тежки ветрове

 

Събудих се….

 

Ала е същото. И пак е просто… същото.

Веригите тежат като икони ослепени.

И се сипят на талази първи грехове,

и оковите са просто същите….

 

Събудих се…

 

И пак е черно черното небе,

и пак са тихи птиците пустинни,

занемели падат ветрове…

И никой в никого не се кълне…

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Свобода All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...