Събуждане
Ти си знаел, че идвам. Нарисувал си път. И си чакал.
Пролетта е дошла вместо мен. С цяло ято от смях пеперуден.
И защото си жив, си танцувал със нея в листака.
И си плакал, когато е тръгвала в лятната утрин.
После дългото лято... Пустееше пътят и скри се.
Избуяха треви... А дървета запречиха взора.
Твойта силна ръка да помахва насън умори се.
И напразно очите ме търсят сред чуждите хора.
Есента ме събуди. Почука със клон по стъклото.
Път съзрях сред мъгла, но от чакане вече боли.
Нямам време за гордост или да оправям леглото...
Имам само сърце, да оставя по пътя следи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Младенова Всички права запазени
