31.03.2018 г., 21:52

Събуждане с истина

1.1K 2 4

СЪБУЖДАНЕ С ИСТИНА 
Росица Чакърова 

 

Да бе лъжа... А то е гола истина,
прикрита с кръпки пъстра демагогия,
с клишета от учебници написана, 
изпята с лесна, простичка мелодия. 
Крещи отпред побъркан рецитатор, 
овации събира с поглед блеснал, 
под съпровод на пролетния вятър –
смущава тишината ми небесна... 

 

Аз искам да изтрия този кадър, 
тъй нагло утринта ми днес обсебил 
и да изпитам топлата наслада 
от нежното събуждане до тебе,
да ме целунеш гол и сладострастен,
по мен да нарисуваш пролет с длани. 
И щом приема твоето причастие, 
да ме помолиш дълго да остана... 

 

Лондон, 31/03/2018   12:07

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Rositsa Chakarova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса стиха ви, Росица!
    Хубава Цветница и предстоящата Страстна седмица!
    Поздрави!
  • Не разбирам мисълта Ви, Хари Спасов... Но ако репликата Ви е отправена персонално към мен, ще Ви кажа, че съм живяла и с по-малко.
    Вероятно сте написал този коментар тук погрешка, защото няма връзка нито със стихотворението, нито с мен.
  • Прекрасно!
  • Това са глупости!,Живей с 300 лв

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...