5.01.2012 г., 19:59 ч.

Съдба 

  Поезия » Любовна
740 0 6



Пак преваля нощта... Все до късно е будна.
Пак вали в самотата на тъжни очи.
Тихо шепне и чака. И навярно е чудно,
как зората се ражда за нови мечти.
Как денят се задъхва от нови тревоги
как забързани, често замръкват лъжи.
И е тъжно, когато от жажда за много
се оказва, че вятъра гоним сами...
А пред храма стои дрипав просяк и чака
къшей хляб, шепа въздух и глътка вода.
И светът покрай него отдавна не бяга...
Той се радва на простите, малки неща.
Зад гърба му, през рамо, съдбата наднича
и със смях гледа нашите малки лъжи.
И когато й писне от лудото тичане,
нас превръща във просяци с малки мечти...
За да видим, че в шепата сбрана надежда
и в най-лютата жажда за глътка вода
е стаена онази, най-силната нежност
за взаимна любов и за... свобода.
Пак преваля нощта... Все до късно е будна.
Тя жадува за твоите топли очи.
Тихо шепне за обич... И навярно е чудно
но със обич зачеват се всички съдби.

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздравления!
    Много ми хареса!
  • Много, много ви благодаря, скъпи приятели! Бъдете живи и здрави!
  • Все ми е близка по усещане твоята поезия, Дани, но този път съвсем! Четейки стиха ти разчетох себе си!
    Честит Имен Ден, талатливке!
    Поздрав, и да си жива и здрава, и все така, да ни радваш с истинната си поезия от мечти, красота и любов!
  • ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН!!!
  • Твоите стихове ги деля на два вида, едните ми харесват, а другите мноооого ми харесват, този определено е от вторите
    Честит имен ден, Дани! Здрава и все така вдъхновена!
    Поздрави!
  • "...в шепата сбрана надежда
    и в най-лютата жажда за глътка вода
    е стаена онази, най-силната нежност
    за взаимна любов и за... свобода."

    Браво, Дани! Честит Имен Ден!
Предложения
: ??:??