Пак преваля нощта... Все до късно е будна.
Пак вали в самотата на тъжни очи.
Тихо шепне и чака. И навярно е чудно,
как зората се ражда за нови мечти.
Как денят се задъхва от нови тревоги
как забързани, често замръкват лъжи.
И е тъжно, когато от жажда за много
се оказва, че вятъра гоним сами...
А пред храма стои дрипав просяк и чака
къшей хляб, шепа въздух и глътка вода.
И светът покрай него отдавна не бяга...
Той се радва на простите, малки неща. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up