Съдба
Съдба
Мъжът ù - пияница.
Синът - вечно пиян.
По хората чисти -
за хляба - едвам.
Няма поезия
в тази съдба.
Няма и драма.
Съдба - нищета.
Но поезия има
в погледа тих,
безмълвен пред него
е всякакъв стих.
Поезия има,
в двете ръце.
Поезия има,
в това нейно сърце.
Тя чисти и чисти...
Красива жена,
а може би има
и своя мечта?
Но!
Мъжът ù - пияница.
Синът - вечно пиян.
Сезонът - студен.
Светът - глухоням.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Томова Всички права запазени
