Съдба
Мъжът ù - пияница.
Синът - вечно пиян.
По хората чисти -
за хляба - едвам.
Няма поезия
в тази съдба.
Няма и драма.
Съдба - нищета.
Но поезия има
в погледа тих,
безмълвен пред него
е всякакъв стих.
Поезия има,
в двете ръце.
Поезия има,
в това нейно сърце.
Тя чисти и чисти...
Красива жена,
а може би има
и своя мечта?
Но!
Мъжът ù - пияница.
Синът - вечно пиян.
Сезонът - студен.
Светът - глухоням.
© Виолета Томова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
