Съдба
Съдбата е решила вместо мен
на зла прокоба аз да бъда в плен.
Да срещна любовта мечтая
преди да стигна аз до края.
Така реши за мен съдбата,
живот такъв ми отреди.
За мой приятел самотата
пристигна без да ме предупреди.
Животът ме доведе до ръба
и бездната пред мен разтвори.
Не минах аз през бялата тръба…
Останах тук… защо ли?
Въпросите летят един след друг,
а отговори не се виждат.
Като във омагьосан кръг
яснота не се предвижда.
Сега се лутам в тъмнината
и търся своя смисъл нов.
Задъхвам се от пустотата
без малко истинска любов.
Но аз не ще стоя, надежда има.
Дълго ще вървя, може и година.
Ще търся път към светлината
не искам да остана сред тъмата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Владимирович Всички права запазени
!
