Съдба
Съдбата е решила вместо мен
на зла прокоба аз да бъда в плен.
Да срещна любовта мечтая
преди да стигна аз до края.
Така реши за мен съдбата,
живот такъв ми отреди.
За мой приятел самотата
пристигна без да ме предупреди.
Животът ме доведе до ръба
и бездната пред мен разтвори.
Не минах аз през бялата тръба…
Останах тук… защо ли?
Въпросите летят един след друг,
а отговори не се виждат.
Като във омагьосан кръг
яснота не се предвижда.
Сега се лутам в тъмнината
и търся своя смисъл нов.
Задъхвам се от пустотата
без малко истинска любов.
Но аз не ще стоя, надежда има.
Дълго ще вървя, може и година.
Ще търся път към светлината
не искам да остана сред тъмата.
© Владимир Владимирович Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Красиво произведение. Чудесен антитезисен завършек.
-
Благодаря за хубавите думи и препоръките, добри хора!
Към Андромаха: Права си! Кофти ситуация. Е, ако не успееш....Ми, такъв е живота
! -
Хубаво, но има няколко излишни "аз", които лесно биха се заменили с нещо друго. Това е мое мнение, не е задължително да го приемеш!
-
Който търси, той намира! Хубав стих!
-
Винаги трябва да има надежда. Поздравления за хубавото стихотворение!
-
Много хубаво стихотворение! Поздравявам те, Путин! С оглед техническото му съвършенство, препоръчвам в ред 2 на куплет 3 да отпадне "се". Ако ще остава следва "мен" да премине в "мене" от съображение за ритъм.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
