28.07.2017 г., 18:00

Съдба

1.6K 2 4

                                                                         Съдба

 

                                                           ТЯ е във възрастта на старостта,

                                                            по дух е бедна богаташка.

                                                            Бяга след поредната мечта,

                                                            не сеща участта си сиромашка.

 

                                                            Какво крепи я в тези трудни дни?

                                                            Защо сърцето бие често, неспокойно?

                                                            Остатъка от идващите дни

                                                            ще преживее ли достойно?!

 

                                                            През всичките години изживян живот

                                                            ни слава, ни богатство изкусиха.

                                                            Сама намери своя брод –

                                                            вярата в човека и доброто я спасиха.    

                                                   

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...