12.02.2019 г., 12:45 ч.

Съдба 

  Поезия
414 0 5

 

В окото сурово на зимата две врабчета

стоят под комина, но отдавна живяла

старицата печка не пали в дома.

Как се стига до прага ѝ, след като стъпки

по улицата е оставила само лисицата?

Къщата се продава! – викаха игриви деца.

Кой ще я купи след като в нея живее сълза?

Всеки за който тя е просто изгодна цена!

Има изход в преспите, ако познаваш

нотите оставени от птиците през есента,

ако сърцето ти знае, че една клечка кибрит

променя съдба.

Не се продава къщата! – Старицата оживя!

Децата бързо разнесоха тази мълва.

 

12.02.2019г

 

© Тодорка Атанасова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е хубаво!
  • Тъжно е, но за жалост - истина... Хареса ми стиха ти! Поздрави!
  • Благодаря - Кети, Мария и Ангелче, за споделените думи! Благодаря Ви!
  • Тъжната къща, която можеш да откриеш във всяко село, не може да бъде продадена, защото "... в нея живее сълза"!
    Как хубаво си го казала и колко погребани съдби има в тези къщи, за жалост!
  • Тъжното е, че този стих е пълна картина от живота на възрастните хора у нас. Много хубаво написано!
Предложения
: ??:??