Feb 12, 2019, 12:45 PM

Съдба

  Poetry
699 0 5

 

В окото сурово на зимата две врабчета

стоят под комина, но отдавна живяла

старицата печка не пали в дома.

Как се стига до прага ѝ, след като стъпки

по улицата е оставила само лисицата?

Къщата се продава! – викаха игриви деца.

Кой ще я купи след като в нея живее сълза?

Всеки за който тя е просто изгодна цена!

Има изход в преспите, ако познаваш

нотите оставени от птиците през есента,

ако сърцето ти знае, че една клечка кибрит

променя съдба.

Не се продава къщата! – Старицата оживя!

Децата бързо разнесоха тази мълва.

 

12.02.2019г

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тодорка Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е хубаво!
  • Тъжно е, но за жалост - истина... Хареса ми стиха ти! Поздрави!
  • Благодаря - Кети, Мария и Ангелче, за споделените думи! Благодаря Ви!
  • Тъжната къща, която можеш да откриеш във всяко село, не може да бъде продадена, защото "... в нея живее сълза"!
    Как хубаво си го казала и колко погребани съдби има в тези къщи, за жалост!
  • Тъжното е, че този стих е пълна картина от живота на възрастните хора у нас. Много хубаво написано!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...