Съдба
Тръгваш си сега, изморена от мен и моята любов,
а аз нямам сили да те върна
и така, както преди, силно да те прегърна.
Всичко свърши между нас, сякаш бе една детска игра.
Няма ги вече онези деца, които вярваха във вечността на любовта.
Всичко свърши и всеки ще споделя с друг вече своята съдба,
но нека не гледаме назад, а гордо да изправим глава.
а аз нямам сили да те върна
и така, както преди, силно да те прегърна.
Всичко свърши между нас, сякаш бе една детска игра.
Няма ги вече онези деца, които вярваха във вечността на любовта.
Всичко свърши и всеки ще споделя с друг вече своята съдба,
но нека не гледаме назад, а гордо да изправим глава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослав Янчев Всички права запазени
