Съдбата те посочи с пръст и каза: „Тази
във нощите ти няма да даде покой.
Сърцето си от нея няма да опазиш
и в миг съдбовен ще ти каже: „Ти си мой!”
Щастлив, на робството веригите ще носиш,
ще благославяш поробителя си нов.
Излишни стават мигом всякакви въпроси -
ще бъдеш безнадеждно болен от любов!...”
И тръпна, радостен от тази диагноза,
горещо моля вечно да съм заразен!...
И, благодарен, в утрото - с букет от рози,
пред теб заставам - блед, задъхан и смутен!... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация