Съдбата те посочи с пръст
Съдбата те посочи с пръст и каза: „Тази
във нощите ти няма да даде покой.
Сърцето си от нея няма да опазиш
и в миг съдбовен ще ти каже: „Ти си мой!”
Щастлив, на робството веригите ще носиш,
ще благославяш поробителя си нов.
Излишни стават мигом всякакви въпроси -
ще бъдеш безнадеждно болен от любов!...”
И тръпна, радостен от тази диагноза,
горещо моля вечно да съм заразен!...
И, благодарен, в утрото - с букет от рози,
пред теб заставам - блед, задъхан и смутен!...
И исках да ти кажа как си ми потребна,
измислил бях най-съкровените слова.
Стоя сега обаче онемял пред тебе
и водопад гърми във моята глава!
Усмихваш ми се нежно – толкова красива!
И с пръст на устните си правиш знак: „Мълчи!”
Съдбовната ти близост просто ме убива...
Потъвам безнадеждно в твоите очи!...
Небето и земята в този миг се сливат –
и зъзна в студ, и гасна във пустинен зной.
Не съм на себе си!...Мечтата ми е жива!...
И чувам твоят глас да шепне : ”Ти си мой!!!...”
© Роберт All rights reserved.
