Съдбата ти бяла
Когато достигнеш страната на призраците,
реалността става измислица.
Всичко предишно изгубва си смисъла
и само вятърът дава амнистия.
Горе - на билото, ледено вее -
шиба те с ледени късчета истината...
нищо, което си бил, не живее,
а да проклинаш е вече безсмислено.
Бял е върхът, с белотата си грее -
ярка звезда сред безкрайната нощ.
Няма жива душа - тишината се смее...
сам по глетчера движиш се, губейки мощ.
Тука няма любов, омраза, раздяла...
тук се сливат ези и тура във едно.
И остава да свети съдбата ти бяла -
бяла в глутница сенки
до гроб!
реалността става измислица.
Всичко предишно изгубва си смисъла
и само вятърът дава амнистия.
Горе - на билото, ледено вее -
шиба те с ледени късчета истината...
нищо, което си бил, не живее,
а да проклинаш е вече безсмислено.
Бял е върхът, с белотата си грее -
ярка звезда сред безкрайната нощ.
Няма жива душа - тишината се смее...
сам по глетчера движиш се, губейки мощ.
Тука няма любов, омраза, раздяла...
тук се сливат ези и тура във едно.
И остава да свети съдбата ти бяла -
бяла в глутница сенки
до гроб!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
