19.11.2010 г., 14:05

Съдбовна среща

770 0 0

                                                                             “Мигът на първата ви среща

                                                                              дали е в тебе още жив,

                                                                              и звънката ù реч гореща

                                                                              и детския ù смях игрив?.”

                                                                                      Некрасов

 

Още пазя спомен скъп,

как се влюбих в моя мъж.

Срещнахме се на купон,

в тих, провинциален дом.

Някой бегло запозна ни

и фотьойла завеща ни.

Сър ми нещо заговори

и дори реши да спори,

но смутена от душа,

не отварях аз уста,

че в младежките мечти

образ жив се въплъти.

Той усмихнал се щастливо

и признал си мълчаливо:

Тази хубава девица,

тази скромна гълъбица,

крехка кат ранена птица,

моя приказна кралица –

майка ще е най-добра

тя на моите деца.

Бяхме като вцепенени –

в мрежа сякаш уловени,

с погледи съвсем смутени,

но един за друг родени.

Влюбихме се изведнъж,

кат внезапен летен дъжд.

Първата червена роза,

тя не беше само поза –

израз чист на обичта

и поклон към верността.

А любовните писма,

нежни като синева,

сипеха се същ порой

все от този мой герой.

От случайната ни среща

разгоря се жар гореща

и сияйно запламтя

огънят на любовта.

Три години след това

се сдобихме с дъщеря,

а след още пет

и със хубав син напет.

Бол години от тогава

любовта не остарява

и до сетния ни час

вечно жива ще е в нас.

Тоз галантен джентълмен

бе като магнит за мен

и за мене досега

е единствен на света.

 

2003г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...