Съжалявам скъпи мой,
съжалявам,че не мога да съм твоя,
заклевам и живота свой,
заклевам и съдбата своя.
Знам,че ме обичаш,
знам,че те боли,
знам,че за теб съм единствена,
но да сме заедно не ме моли!
Аз не мога вече да съм твоя,
не мога и много ме боли,
нямам сили със съдбата да се боря,
нямам сили да слушам хорските лъжи.
Нямам сили и друг да обичам,
ти беше,си и ще бъдеш единствен за моите очи,
аз не мога на друг в такава любов да се вричам,
не мога,защото само теб обичам,разбери!
Но вече всичко свърши,всичко се изпепели,
това беше нашата любов - приказка безкрайна,
любов обрекла ме на хиляди сълзи,
любов болезнена,но и толкова омайна.
Но тръгвай,скъпи и моля те повече не ме търси,
аз никога няма да забравя лика ти,
никога колкото и да е трудно,разбери!
Не искам вече аз да те наранявам,
не искам да те мъча и да те боли,
аз от твоята любов вечно ше изгарям,
но за всичко друго между нас те моля забрави!
© Моничка Захарова Всички права запазени