Сълза
Сърцето ми прободе... заболя!
От този миг усмивките остават надалече
и нещо в мен завинаги умря!
"Сбогом!" - тръшна ми вратата.
Остави ме съвсем сама!
Тогаз търкулна се сълзата...
сълза от болката на любовта!
Тя бе студена, несравнима.
Потече бавничко по моето лице.
Усетих хлад необяснима
и избърсах аз очите със ръце.
Сълза... сълза, последна беше!
Отиде си и няма да се върнеш ти!
От думите му много ме болеше,
затуй сълзата се роди!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Всички права запазени
