22.03.2008 г., 17:24

Сълза

804 0 2
"Сбогом! Махай се! Не искам да те виждам вече!"
Сърцето ми прободе... заболя!
От този миг усмивките остават надалече
и нещо в мен завинаги умря!

"Сбогом!" - тръшна ми вратата.
Остави ме съвсем сама!
Тогаз търкулна се сълзата...
сълза от болката на любовта!

Тя бе студена, несравнима.
Потече бавничко по моето лице.
Усетих хлад необяснима
и избърсах аз очите със ръце.

Сълза... сълза, последна беше!
Отиде си и няма да се върнеш ти!
От думите му много ме болеше,
затуй сълзата се роди!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...