Сълза
Сърцето ми прободе... заболя!
От този миг усмивките остават надалече
и нещо в мен завинаги умря!
"Сбогом!" - тръшна ми вратата.
Остави ме съвсем сама!
Тогаз търкулна се сълзата...
сълза от болката на любовта!
Тя бе студена, несравнима.
Потече бавничко по моето лице.
Усетих хлад необяснима
и избърсах аз очите със ръце.
Сълза... сълза, последна беше!
Отиде си и няма да се върнеш ти!
От думите му много ме болеше,
затуй сълзата се роди!
© Валентина All rights reserved.
