Една отронена сълза - подадох я на теб в нощта.
Но беше толкова далеч и не разбра,
че тя е част от моята душа.
И я отнесе вятърът. Избяга тихо.
Стопи се онова, което помежду ни беше.
Останах толкова сама. Другата така го пожела.
Сега щастливата е тя!...
© Сиана Петкова Всички права запазени