16.03.2019 г., 8:20 ч.
Сълза, научена да настоява
Събуди своя кон денят
и взе да го товари
с несвършени неща,
останали след февруари.
Бе малко по-висок
и крачката му – по-широка,
пое уверено в света,
летейки срещу срока.
Да, срокът, знаем, е сълза,
научена да настоява,
че важното е “онова”,
а жертвата си заслужава.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Сърдечни поздрави и от мен, Силве!
-
Почувствах. Много истини, казани по необикновен начин. Конят ще е силен, с такъв ездач. Сърдечни поздрави.
-
Ена, явно имаме сходен личен опит. Поздрав!
-
Сълзата... камшикът на упоритите до крайност...
За мен така прозвуча, заради личния ми опит
Оригинален, интригуваш, много хубав стих!
Поздрав, Светлана! -
Благодаря, Донко!
-
Много е хубаво!
-
Благодаря Ви, за добрите думи и подкрепата. Хубав да Ви е деня!
-
Лини! Не знам колко е важен срокът и кога, но ние му служим. Да не кажа, робуваме. И пилеем сълзите, а конят ни е претоварен... Но ни харесва така.
-
Сълзата е по - скъпа от златото...
-
Галоп в посока пролетта
е бягащо вълшебство.
И съхне в гривата сълза
във името на жертвата -
Хареса ми..
-
Благодаря, Станислава! Честит Тодоров ден.
-
страхотна ездачка си! препускай!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
