Сълза съм отново
Едно тъжно момиче надписваше пликове.
Само си изпращаше мили писма.
Пишеше нежно, четливо и в стихове
колко прекрасна била любовта.
Питаше някой дали ще пропадне
в нейните тъмни, дълбоки очи.
Някой дали ще отрони: "Обичам те!"
ням от полуда, пиян от мечти.
Питаше някога ще бъде ли истинска.
Достатъчна. Бъдеща. Вечна. Една.
Очите тежат от римувани приказки,
заключени в плик без клеймо и душа.
Сълза съм отново, отново сама...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрия Чакова Всички права запазени
