Сълза в окото
Кървяха залези
по билото на дните.
Не можеше Зората да разсъмне.
Бог ругаеше от висините,
че мрежите си във пустини
бе успял да хвърли.
А рибите
Го гледаха с почуда.
(изяли бяха чудесата)
Припляскваха надуто със опашки,
повярвали, че нещо значат.
Отчаян ангел
хвърли си крилата,
сълзи мънистени брои си.
Една сълза неволно се търкулна
в окото на синчец.
И го разлисти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лъки Всички права запазени
