28.08.2021 г., 17:55

Сълза за лятото

697 6 19

Не може да си тръгне лятото!

Не може! Хей така, да ме забрави!

Сега събрах си в шепи златото

на новите любови. И на стари.

Не може гръб да ми обърне.

Не давам и морето да отнеме!

Не може! Искам всичко да ми върне.

И слънчоглед. И пясъчно сърце. И време.

Не може да си тръгне! То е всичко.

Щурецът ми запял за вечност.

Китара на брега. Една звездичка.

И топлина приятелска. Човечност.

То даде ми най-топлата прегръдка,

измокрена от истински сълзи.

Не може лято! Спри! Не тръгвай!

Сърцето ми се свива…

                               …просто остани…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е, Пепита! И все по- осезателно настъпва есента...
    Благодаря ти!
  • Благодаря ти, Иви! Дано се съобрази с дългия списък
  • Не може!... Скити, и мен брой в групата.
    Чудесно е!🌻
  • Има, Ина! Освен сълзи ще се намери и щурче, и слънчоглед, и топъл летен ветрец! 🌞🌻🐞 Благодаря ти!
    Дани, Наде, радвам се, че сте тук! Благодаря ви!
  • Красота!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...