Не може да си тръгне лятото!
Не може! Хей така, да ме забрави!
Сега събрах си в шепи златото
на новите любови. И на стари.
Не може гръб да ми обърне.
Не давам и морето да отнеме!
Не може! Искам всичко да ми върне.
И слънчоглед. И пясъчно сърце. И време.
Не може да си тръгне! То е всичко.
Щурецът ми запял за вечност.
Китара на брега. Една звездичка.
И топлина приятелска. Човечност.
То даде ми най-топлата прегръдка,
измокрена от истински сълзи.
Не може лято! Спри! Не тръгвай!
Сърцето ми се свива…
…просто остани…
Благодаря ти!