Aug 28, 2021, 5:55 PM

Сълза за лятото

709 6 19

Не може да си тръгне лятото!

Не може! Хей така, да ме забрави!

Сега събрах си в шепи златото

на новите любови. И на стари.

Не може гръб да ми обърне.

Не давам и морето да отнеме!

Не може! Искам всичко да ми върне.

И слънчоглед. И пясъчно сърце. И време.

Не може да си тръгне! То е всичко.

Щурецът ми запял за вечност.

Китара на брега. Една звездичка.

И топлина приятелска. Човечност.

То даде ми най-топлата прегръдка,

измокрена от истински сълзи.

Не може лято! Спри! Не тръгвай!

Сърцето ми се свива…

                               …просто остани…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Така е, Пепита! И все по- осезателно настъпва есента...
    Благодаря ти!
  • Благодаря ти, Иви! Дано се съобрази с дългия списък
  • Не може!... Скити, и мен брой в групата.
    Чудесно е!🌻
  • Има, Ина! Освен сълзи ще се намери и щурче, и слънчоглед, и топъл летен ветрец! 🌞🌻🐞 Благодаря ти!
    Дани, Наде, радвам се, че сте тук! Благодаря ви!
  • Красота!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...