pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
850 16805
25.06.2019 г., 19:10 ч.

Сълзи от глухарче 

  Поезия » Философска
686 15 24

Душите имат фини семенца,

които обичта в сълзи расажда.

Доброто крие своите лица,

ако е истинско. И не досажда.

 

Родено е от майка Тишина,

а тя не кърми рожби меркантилни.

Желае да остане в тъмнина.

Безименно е три пъти по-силно.

 

Стои във сянката на онемял

човешки вик, разцъфнал от надежда.

Добрият своя лик не би познал,

защото в егото не се оглежда.

 

Но вятърът разсажда семенца,

по-нежни от сълзите на глухарче.

Покълнат ли в човешките сърца,

ги учат как от щастие се плаче.

 

25.06.2019

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се да те видя тук! Здравей, благодаря за добрата дума, Доче!
  • Заплени ме! Поздравления и от мен, Мария!
  • Толкова нежност в един коментар!
    Живо доброто е! И господар!
  • Милостива е Тишината, приласкала в пазвата си семенцата на любовта, вдъхновението, талантите и добродетелите, очакваща вятърът да ги разпръсне до най-свидните нейни деца! Колко ли сълзици от глухарче са покълнали в твоето сърце, Мария?! Само времето ще покаже! Една от тях разцъфна в този стих!
  • Пак си тук! Ощастливяваш ме!
  • Да, мила, гвоздей е.
  • Валюшо, значи поантата ти е харесала, така разбирам факта, че я цитираш!
    Зарадва ме!
  • ги учат как от щастие се плаче.
  • Благодаря за вашето добро, което с откритото си име сте оставили като коментари тук, приятели! Дани, Силви, Краси, Гавраил и Мариана, нека и вас добро да ви намери!
  • Красив стих със сълзи от глухарче!
  • Красота и нежност в едно! Най-много ми допада докосването, с което пишеш, Мария. Сякаш да не нараниш някоя буква, стих... добротата е олицетворение на поезията ти!
  • Много истини, прекрасна поезия!
  • Прекрасно е, Мария! Поздрави!
  • Радвам се на това, че стихотворението намери бързо почитателите си!
    Благодаря ти, Катя!
  • Много ми хареса стиха ти, Мария!Поздравления!
  • Приятели, пиша от телефон и не можах да побера в един коментар отговорите до всички вас, извинете ме!
    Доре, Наде, и във вашите сърца са покълнали тези сълзи от глухарче, почувствах го!
    Райне, знаеш, че и за моето сърце си специална! Ще продължавам да вярвам като теб, че в бъдещ живот съдбата ще ни направи по-близки! Искам го!
    Стойчо, благодаря ти!
  • Браво!
    Повече думи не са необходими!
  • Рози, Светулке, осветихте сърцето ми!
    Ники, щастлива съм, че моето днешно поетично детенце е предизвикало вдъхновението ти и се е получило нещо прекрасно! А още по-забележително е, че стихотворението се роди от един мой коментар под последната творба на Руми.
    Това беше първият куплет и веднага усетих, че ще бъде само началото на следващото творческо раждане. Виждаш ли как само в един ден се получи тази верижна реакция между трима ни!!! Това е повече от прекрасно! Благодаря ти!
  • Знам, че в някой предишен живот връзката ни е била кръвна,
    а в някой следващ ще бъде едно
    мястото, на което осъмваме.
    Обичам те.. Не се променяй!
  • Такива са и твоите стихове, Марийче - семенца на добротата и обичта.
  • Прекрасно, Мария! Поздрави!
  • Кестеновите армии разбрали, коя е нишката на доброто!
    А вятърните бързокрили заедно с глухарчето-и до сега, разпръскват семенца, които да покълнат в сърцата непознали добро!

    Чудесна си Мария!
  • Толкова емоционален стих!
    Сълзи от глухарче е страшна поетична находка-като цяло си уловила символиката на глухарчето, разлюляно от вятъра, покълнато в човешката същност, емоция, душевност!
    Което ме вдъхнови за една приказка!

    Някога отдавна, в една поляна пиксите и феите, обличали дърветата, връзвали панделки на вятърните бързолики!
    Но дървесните орки им завидели, с кестеновите си армии и липови кралици, подгонили вятърните бързокрили, пиксите и феите.
    Тогава глухарчето се помолило и заплакало, да има мир и казало;
    -"Добрият своя лик не би познал, защото в егото не се оглежда".
    Трицветните треви и щурчето Нимбо, заедно с вятърните бързокрили, се сражавали с дървесните
    орки-и когато започнали да губят своите позиции, се появила принцеса Пухена, предводител на глухарчетата-размахала своята пръчка и изрекла:
    -Да покълнат семенцата на добро, дори когато има завист, злоба и тъга!
    -Липовите кралици се засрамили и разбрали, че да си добър, не значи да си тираничен и груб!
  • Доброто е безименно и в егото не се оглежда.
    Почитания за мелодичното откровение!
Предложения
: ??:??