Сълзи от глухарче
Душите имат фини семенца,
които обичта в сълзи расажда.
Доброто крие своите лица,
ако е истинско. И не досажда.
Родено е от майка Тишина,
а тя не кърми рожби меркантилни.
Желае да остане в тъмнина.
Безименно е три пъти по-силно.
Стои във сянката на онемял
човешки вик, разцъфнал от надежда.
Добрият своя лик не би познал,
защото в егото не се оглежда.
Но вятърът разсажда семенца,
по-нежни от сълзите на глухарче.
Покълнат ли в човешките сърца,
ги учат как от щастие се плаче.
25.06.2019
© Мария Панайотова All rights reserved.
