31.10.2008 г., 22:26

Сълзи в очите - от Мари Горанов

947 0 0
 

Сълзи в очите - от Мари Горанов

 

 

Сълзи напират в очите

и твоят облик е причина за това,

а бляновете в мен не спират,

да те жадувам аз не мога да се спра!

 

Кошмарни станаха ми дните

тогаз, когато скъса мойта страст,

а болката, която в мене ти остави,

не се лекува, туй го зная аз!

 

Не мога аз да спра да мисля

за миналата  наша страст

и да затворя си очите никога не мога,

защото все в теб се взирам аз!

 

Гледам и блуждая в тая синева

и виждам само твоята усмивка,

да избледнее  все се моля ден и час,

но сякаш все по-силно те мечтая!

 

Иди си, викам с пълен глас,

но ехото те връща хилядократно,

ох, как мечтая с туй да се преборя аз,

но то оказа се, че не е в мойта власт!

 

В богинята на сънищата се превърна ти

и караш ме да страдам в таз самозабрава,

но туй било ми е съдбата

и с тази своя орис аз ще си умра!

 

Царице моя, ти върни се,

крещя след теб с пълен глас,

ала безмълвна си стоиш ти там в мечтите

и изпразни до предел ти моята душа!

 

Живот без страст и без мечти живея,

защото в теб се влюбих аз,

сълзи напират в очите

и твоят облик е причина за това!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариан Горанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...