Сълзите...
Като утро
за ден безкраен
към тебе
пристъпвам...
в ухание
на зелени треви
нежно
с очи те прегръщам...
по пътека
тиха и бяла
мъниста
разпилени...
за тебе
най-чистите сълзи
нощем
от болка родени...
след кошута
бродила сама
и смъртно
наранена...
а денем
в кладенци с роса
тъгата
в обич преродена...
до залез
когато...
в тихия сън
на тревите
ще скрия
мислите за теб
до утре...
в песента на щурците...
MUZIKA >>> Unchained Melody
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
