Сълзите на Вивалди
Юнска нощ.
Звездите слезли ниско.
Трепти във здрача
най-тъжният цигулков плач.
Сипе люляковите си акорди -
светът покрива със вълшебен плащ.
Ефирна струна,
нежно затрептяла
от допира на влюбен лък…
В ръцете на маестрото е бяла
люлякова гранка,
опияняваща със дъх.
Ухания от нежно тайнство
изпълват срамежлива нощ.
Сълзи са всички ноти на Вивалди,
сълзи, отронени с възторг…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лъки Всички права запазени
