Dec 2, 2011, 10:19 AM

Сълзите на Вивалди

  Poetry » Other
691 0 8

Юнска нощ.

Звездите слезли ниско.

Трепти във здрача

най-тъжният цигулков плач.

Сипе люляковите си акорди -

светът покрива със вълшебен плащ.

Ефирна струна,

нежно затрептяла

от допира на влюбен лък…

В ръцете на маестрото е бяла

люлякова гранка,

опияняваща със дъх.

 

Ухания от нежно тайнство

изпълват срамежлива  нощ.

Сълзи са всички ноти на  Вивалди,

сълзи, отронени с възторг…

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лъки All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...