28.03.2012 г., 14:26

Съмнения

874 0 0

Лудост ли е да раздаваш
усмивки ти на непознати хора?
Наивно ли е да се надяваш,
че тази жена не е като Пандора?
***
Дали ще се окаже новата Далила -
предателка красива и подмолна?
Напразно ли надеждата се е вселила,
за да измами пак душата болна?
***
Дали е искрена и лъчезарна?
Дали е умна, благородна?
Или е измамничка коварна
и за нежността ти е негодна?
***
Мисли и съмнения безкрайни
срещу вяра тъй необоснована...
Дано надеждите така омайни
не са поредната ти тежка рана!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Максим Антов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...