Mar 28, 2012, 2:26 PM

Съмнения

  Poetry » Other
872 0 0

Лудост ли е да раздаваш
усмивки ти на непознати хора?
Наивно ли е да се надяваш,
че тази жена не е като Пандора?
***
Дали ще се окаже новата Далила -
предателка красива и подмолна?
Напразно ли надеждата се е вселила,
за да измами пак душата болна?
***
Дали е искрена и лъчезарна?
Дали е умна, благородна?
Или е измамничка коварна
и за нежността ти е негодна?
***
Мисли и съмнения безкрайни
срещу вяра тъй необоснована...
Дано надеждите така омайни
не са поредната ти тежка рана!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Максим Антов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....