Дали за буря съм готова?

Дали през огъня ще мина?

Дали ще имам сила нова

да стана след като се срина?

А ако страх ме е по малко?

А ако имам и съмнения?

А ако просто по човешки

изгубя своето търпение?

Как бих могла да устоявам?

Как бих останала непоклатима?

Как бих се жертвала когато

от мене нужда някой има?

И трябва ли да мога всичко?

И трябва ли да съм светица?

И трябва ли самотна в мрака

да свети моята искрица?

Защо смущават ме въпроси?

Защо отдавам им значение?

Защо без Тебе, Боже, нямам

ни мир, ни радост, ни спасение?

Когато всичко ме измъчва,

когато отговори нямам,

когато чувствам се притисната

на Теб, Исусе, се надявам.

Ти даде Словото – пътеводител.

Ти даде Духът Свят – помощник.

Ти даде Себе Си – Спасител

на падналия в грях безбожник.

Сега ще имам сила в Тебе.

Сега съмненията ще прогоня.

Сега обличам бялата Ти дреха

и спирам сълзи от безсилие да роня.