11.07.2015 г., 9:58

Съмнения

559 0 1

Дали за буря съм готова?

Дали през огъня ще мина?

Дали ще имам сила нова

да стана след като се срина?

 

А ако страх ме е по малко?

А ако имам и съмнения?

А ако просто по човешки

изгубя своето търпение?

 

Как бих могла да устоявам?

Как бих останала непоклатима?

Как бих се жертвала когато

от мене нужда някой има?

 

И трябва ли да мога всичко?

И трябва ли да съм светица?

И трябва ли самотна в мрака

да свети моята искрица?

 

Защо смущават ме въпроси?

Защо отдавам им значение?

Защо без Тебе, Боже, нямам

ни мир, ни радост, ни спасение?

 

Когато всичко ме измъчва,

когато отговори нямам,

когато чувствам се притисната

на Теб, Исусе, се надявам.

 

Ти даде Словото – пътеводител.

Ти даде Духът Свят – помощник.

Ти даде Себе Си – Спасител

на падналия в грях безбожник.

 

Сега ще имам сила в Тебе.

Сега съмненията ще прогоня.

Сега обличам бялата Ти дреха

и спирам сълзи от безсилие да роня.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Пенева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...