Jul 11, 2015, 9:58 AM

Съмнения

  Poetry » Other
563 0 1

Дали за буря съм готова?

Дали през огъня ще мина?

Дали ще имам сила нова

да стана след като се срина?

 

А ако страх ме е по малко?

А ако имам и съмнения?

А ако просто по човешки

изгубя своето търпение?

 

Как бих могла да устоявам?

Как бих останала непоклатима?

Как бих се жертвала когато

от мене нужда някой има?

 

И трябва ли да мога всичко?

И трябва ли да съм светица?

И трябва ли самотна в мрака

да свети моята искрица?

 

Защо смущават ме въпроси?

Защо отдавам им значение?

Защо без Тебе, Боже, нямам

ни мир, ни радост, ни спасение?

 

Когато всичко ме измъчва,

когато отговори нямам,

когато чувствам се притисната

на Теб, Исусе, се надявам.

 

Ти даде Словото – пътеводител.

Ти даде Духът Свят – помощник.

Ти даде Себе Си – Спасител

на падналия в грях безбожник.

 

Сега ще имам сила в Тебе.

Сега съмненията ще прогоня.

Сега обличам бялата Ти дреха

и спирам сълзи от безсилие да роня.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Пенева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...