5.03.2007 г., 9:57

Сън

960 0 1

Здравей, любов!
   От колко кръстопътя - тебе чакам!
   И колко пъти лутах се - накъде да поема?
Здравей, живот!
   Колко пъти за мене ужасен беше ти!
   И колко лица пред мене, маските си ти мени?
Здравей, любими!
   Без тебе накъде се лутам в тъмните мъгли?
   По тайни пътища поемайки нощем дори!
Здравей, прекрасен сън!
   Oтново теб сънувах, събудих се в пот обляна!
   Нямаше я любовта, нямаше живот, нямаше те тебе, любими!
Здравей, кошмарен ден - здравей, ежедневие мое!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...