Сън
Ако някога времето спре,
ей така, сякаш иска отсрочка,
ще намерим ли сили със теб
всички стари вини да прескочим?
Или слънцето, просто така,
в мойте длани реши да замръкне –
като сън. И остане в нощта...
Как от мен и съня ми ще тръгнеш?
От звездите с любовни очи,
дето ярко блестят като живи.
Само миг тук до мен остани,
те за нас тази нощ са красиви.
Знам, ти също сънуваш смутен.
С всеки дъжд искаш пак да съм твоя.
Да съм котвата в трудния ден,
и вълна, дето ражда прибоя.
Да съм сетната жива мечта,
дето лудо вали под луната.
А когато със теб сме сами,
често вятърът брули листата.
Но и той бързо тук ще се спре,
ей така, сякаш иска отсрочка.
Ще намерим ли сили със теб
този сън отначало да почнем?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
