Сън
Ако някога времето спре,
ей така, сякаш иска отсрочка,
ще намерим ли сили със теб
всички стари вини да прескочим?
Или слънцето, просто така,
в мойте длани реши да замръкне –
като сън. И остане в нощта...
Как от мен и съня ми ще тръгнеш?
От звездите с любовни очи,
дето ярко блестят като живи.
Само миг тук до мен остани,
те за нас тази нощ са красиви.
Знам, ти също сънуваш смутен.
С всеки дъжд искаш пак да съм твоя.
Да съм котвата в трудния ден,
и вълна, дето ражда прибоя.
Да съм сетната жива мечта,
дето лудо вали под луната.
А когато със теб сме сами,
често вятърът брули листата.
Но и той бързо тук ще се спре,
ей така, сякаш иска отсрочка.
Ще намерим ли сили със теб
този сън отначало да почнем?
© Йорданка Господинова All rights reserved.
