14.04.2011 г., 16:26

Сън

1K 0 0

Сън

-04-10

 

Озовах се в един коридор…

 вероятно бях в санаториум.

 Пред мен се появи едно момче,

 интересното е, че и двамата бяхме на количка.

Той беше дошъл, за да ми каже:

 „Обичам те!” – аз му се усмихнах…

След това го извикаха…

изглежда бяха дошли родителите му,

за да го вземат.

Пред мене имаше прозорец,

през него видях приятеля си…

как си тръгва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Донка Красимирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....