JoyDimitrova (Радост Димитрова)
41 129
27.09.2015 г., 11:40 ч.

Сън 

  Поезия » Друга
647 0 5

Спи, моя любов, спокойно спи!

 

И за пореден път се спуска нощта

над моите улици малки,

обгръща всичко в тишина,

далеч от спомени и притеснения жалки.

 

На небето се разпуква звезда

от безмерно тегло натежала

и едва ли предполагаш сега

колко над тебе е бдяла?

 

И всяка мисъл попада във плен

на време и сляпа умора,

докато не дойде новият ден

сред всички бързащи хора.

 

Но сънят все още властва над теб

със своите златни окови,

отпуснат във нежен портрет,

обогатен с чувства и спомени нови.

 

Сънувай сега светът,

какъвто никога няма да е,

отдалечи се от твоята плът

и отплувай из мойто небе!

 

© Радост Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??