JoyDimitrova (Радост Димитрова)
41 129
Sep 27, 2015, 11:40 AM

Сън 

  Poetry » Other
684 0 5

Спи, моя любов, спокойно спи!

 

И за пореден път се спуска нощта

над моите улици малки,

обгръща всичко в тишина,

далеч от спомени и притеснения жалки.

 

На небето се разпуква звезда

от безмерно тегло натежала

и едва ли предполагаш сега

колко над тебе е бдяла?

 

И всяка мисъл попада във плен

на време и сляпа умора,

докато не дойде новият ден

сред всички бързащи хора.

 

Но сънят все още властва над теб

със своите златни окови,

отпуснат във нежен портрет,

обогатен с чувства и спомени нови.

 

Сънувай сега светът,

какъвто никога няма да е,

отдалечи се от твоята плът

и отплувай из мойто небе!

 

© Радост Димитрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??