Сън
Спи, моя любов, спокойно спи!
И за пореден път се спуска нощта
над моите улици малки,
обгръща всичко в тишина,
далеч от спомени и притеснения жалки.
На небето се разпуква звезда
от безмерно тегло натежала
и едва ли предполагаш сега
колко над тебе е бдяла?
И всяка мисъл попада във плен
на време и сляпа умора,
докато не дойде новият ден
сред всички бързащи хора.
Но сънят все още властва над теб
със своите златни окови,
отпуснат във нежен портрет,
обогатен с чувства и спомени нови.
Сънувай сега светът,
какъвто никога няма да е,
отдалечи се от твоята плът
и отплувай из мойто небе!
© Радост Димитрова All rights reserved.
